Символ на бюрокрацията, „държавният служител“ често е възприеман като стереотип: безизразния чиновник, удобно партийно назначение, или привилегирован служител. Тази представа обаче прикрива много по-сложна реалност, в която зад термина стоят разнообразни роли и изисквания, а също така и значителни разлики в заплащането, което подсказва, че държавата работи на няколко скорости.

Зад този общо приет образ се крие и немалко специалисти, чийто опит и умения са безценни за функционирането на публичния сектор. Те не са партийни протежета, а експерти, които служат на България независимо от политическите промени.

Според данни на Националния статистически институт (НСИ), в администрацията на изпълнителната власт работят около 98 600 души, обхващащи министерства, агенции и техните териториални структури.

Неравенствата във възнагражденията

Документи, предоставени на Дойче Веле, разкриват драстични разлики в заплатите в 18-те министерства. Примерите очевидно показват, че разликите в заплатите под общия термин „държавен служител“ са трудно за възприемане. Някои директори получават до 1000 евро разлика в основното си възнаграждение в различни министерства.

Пример: младши експерт в Министерството на отбраната получава около 1570 евро, докато старши експерт в Министерството на електронното управление в момента взима 1590 евро, а старши експерт в Министерството на здравеопазването – 1619 евро. Интересно е, че държавен експерт в Министерството на туризма, което е на две стъпала по-високо, получава също 1619 евро.

Докато на ниво младши експерт разликите в заплатите варират между 100 и 500 евро, при ръководните позиции и най-високите експертни нива те надхвърлят 1000-1100 евро.

Според наличните данни, Министерството на икономиката и индустрията е в челната шестица по възнаграждения, парадоксално на фона на факт, че делът на частния сектор в икономиката е над 80%.

На противоположния край е Министерството на външните работи, важно за имиджа на България на международната сцена. Професионалният дипломат, без да е назначен по политическа линия, трябва да владее два чужди езика и да премине през конкурсно обучение, след което го чакат още изпити.

Директор в Министерството на икономиката и индустрията получава основна заплата от 3249 евро, а в Министерството на транспорта – 2682 евро. За служителите в Министерството на външните работи обаче основното възнаграждение е значително по-ниско – 2170 евро. На началник отдел в Министерството на отбраната е предвидено основно заплащане от 2909 евро, докато за колегата му във Външно е малко над 1700 евро.

Към основната заплата се добавят и различни бонуси, най-значимото от които е допълнителното материално стимулиране, изплащано на всеки три месеца. Законодателството предвижда, че средствата за этом стимул не следва да надвишават 30% от общите разходи за персонал в съответната институция, което затруднява сравнението на окончателните възнаграждения.

Според наличните данни не само българските дипломати са в неблагоприятна позиция. Главен експерт в Министерството на отбраната получава 2145 евро, а колегата му в Министерството на културата едва 1539 евро. Държавен експерт в отбраната получава 2532 евро, докато в Министерството на младежта и спорта заплатата е почти 500 евро по-ниска. Интересна е и основната заплата на главен специалист във Външно, която е под 1000 евро, докато в спортното, здравното и икономическото министерство достига между 1100 и 1400 евро.

Тези данни показват, че България няма единна политика за оценка на държавните служители, което допринася за неравенството между различните администрации.

Какво да правим с пенсионерите?

Неравенствата не завършват със заплатите. Докато част от администрацията има трудности при привличането на млади кадри, в Министерството на отбраната и МВР множество служители продължават да получават и заплати, и пенсии. Пенсиите в сектора на сигурността са близо 941,38 евро, което е с над 80% повече от средната пенсия в страната.

Според данни от ноември миналата година, в МВР са работили 6658 пенсионери, от които 4779 са полицаи и пожарникари, по информация на “Свободна Европа” от зам.-министър Филип Попов. Половин година по-късно вътрешният министър съобщава за 1098 пенсионери, работа в МВР, което поставя въпроса какво се е случило с останалите.

И в Министерството на отбраната работят 3495 души над пенсионна възраст. Разходите за полицаите и военните при напускане често се оправдават с аргументите за дългосрочните предимства, но реалността е, че много от тях остават в системата значително по-дълго от 20 месеца след пенсионирането.

Съгласно законопроекта, който все още не е приет, държавните служители не са наясно с осигуровките си, а на срещата на Националния съвет за тристранно сътрудничество не беше постигнато съгласие относно предложението те да започнат да плащат лични осигурителни вноски.

България не се нуждае нито от евтина, нито от привилегирована администрация. Основният въпрос не е колко струва администрацията, а дали гражданите получават администрация, която оправдава вложените средства.