Според анонимни магистрати, прокуратурата се намира в критично положение, поради изтеклия мандат на Висшия съдебен съвет (ВСС), което я поставя в т.нар. „параграф 22“. Ако до скоро не бъде избран нов ВСС, институцията не може да назначава ръководители на ключови прокуратури, а последиците от това могат да бъдат сериозни.

В момента ситуацията е особено значима по отношение на поста на главен прокурор. Борислав Сарафов подаде оставка през април, след което на негово място застана заместничката му Ваня Стефанова. По закон, тя може да заема поста само 6 месеца, което означава, че мандатът й изтича на 22 септември. След това, съгласно правилата, нейна заместничка поема нейните функции – Магдалена Лазарова.

Представители на прокуратурата предупреждават, че при изтичането на мандата и на Лазарова, България може да остане без главен прокурор. Ваня Стефанова не е предложила нови заместници в контекста на факта, че текущият ВСС не е упълномощен да извършва назначавания.

Експерти твърдят, че времевата рамка е изключително ограничена. Процесът на избор на нов ВСС е сложен и вероятно ще отнеме време, а веднага след това ще се стартира и процедурата за избор на нов главен прокурор, на която също ще са необходими месеци. От април насам, редовите прокурори и техните ръководители чакат с нетърпение да преценят какво ще произтече от парламента и коя ще е следващата стъпка.

Два месеца след откритията на 52-то Народно събрание, процедурата по избор на нов ВСС все още не е стартирала. В същото време, ръководителите на ключови прокуратури в страната изпълняват временно функциите си и също така очакват новия ВСС, който да назначи титуляри.

Особено прецизен е случайът със Софийската градска прокуратура, която се занимава с разследването на лица с власт. Временно ръководство на прокуратурата там е Емилия Русинова, която сега е обект на дисциплинарно производство за предполагаемо уронване на престижа на съдебната власт, свързана с контакти с лобиста Петьо Петров – Пепи Еврото. Според източници, ако Русинова бъде уволнена или отстранена от поста, не се предвижда наличието на кандидати за нейното заместничество, което би могло да доведе до допълнителен хаос.

Липсата на кандидатури за директор на Националната следствена служба след оставката на Сарафов е показателна за общата ситуация. Въпросите за назначенията се отправят до следователите, които трябва да предложат свои кандидати. В крайна сметка, за поста е назначен Мариан Маринов, след като е направил компромис, за да избегне допълнителни усложнения.

Настоящата ситуация в прокуратурата поставя въпроси не само за дейността на съдебната система, но и за доверието на обществото в правосъдието. Необходимо е бързо разрешаване на проблемите, свързани с назначенията и стабилността на ключовите институции, за да се избегне задълбочаване на кризата.