Депутатските заплати в България: Как стоим спрямо Европа?
В новоизбрания парламент депутатите взеха решение да замразят заплатите си, което предоставя възможност за увеличението им в бъдеще. Въпреки ситуацията, те не намериха смелост да снижат заплатите си, подобно на унгарските си колеги, които намалиха заплатите с 40%. Според информация от проф. Михаил Константинов, средната заплата на българските депутати достига към 10 500 евро, значителна част от които са „безотчетни“ – средства, предназначени за подпомагане на тяхната законодателна работа, но необлагаеми с данъци и осигуровки, съобщава издание.
Тези средства се равняват на две трети от основната депутатска заплата, като достигат до 2700 евро на месец. Разпределението на тези суми става чрез бюджета на Народното събрание, а по действието на вътрешните финансови правила те не подлежат на облагане и се раздават „на ръка“. Тази практика напомня на времето на социализма, когато властта разпределяше значителни суми по подобен начин.
За контекст, минималната заплата в България след удръжките е 474 евро, което е 22 пъти по-малко от депутатските възнаграждения. Сравнението с минималната пенсия показва, че депутатите получават достатъчно, за да покрият 30 минимални пенсии наведнъж.
Според данни от НСИ и парламентарни сайтове на други държави от ЕС, основната заплата на българския депутат е 4236 евро, което представлява 6,8 пъти брутната минимална заплата от 620 евро.
Сравнение с Румъния показва, че депутатската заплата там е 2200 евро, почти два пъти по-малка от тази в България, докато минималната работна заплата e 795 евро, което е само 2,7 пъти по-малко.
Гръцките депутати получават 5135 евро, което е 2,7 пъти над минималната работна заплата от 920 евро. Допълнително, информация от гръцки медии разкрива, че те получават между 700 и 900 евро месечно за пътни разходи, в зависимост от избираемостта им.
В Германия депутатите получават месечно 11 833 евро, което е равно на 5 минимални работни заплати от 2348 евро. Същото съотношение важи и за Чехия.
Сравнението показва, че най-близо до българското соотношение e Унгария, където преди време депутатските заплати бяха анализирани на основа 6,6 пъти до последните увеличения, които вероятно ще редуцират разликата.
Важно е тук да отбележим, че много депутати получават и допълнителни добавки за участие в парламентарни комисии и лидерски позиции. Добавките варират от 15% за членство в комисии до 55% за председатели.
Комуникационният експерт Георги Куртев подчертава, че в по-развити демокрации, като Великобритания, отчетността за депутатските разходи е норма. „Историята познава случаи, в които депутати са принудени да се откажат от мандатите си за недостатъчна отчетност,“ казва той.
Според Куртев, истинската пречка пред общественото благосъстояние не е в депутатските заплати, а в неефективната държавна администрация, която генерира значителни разходи.
Мартин Димитров от „Демократична България“ подчертава, че е необходимо увеличаване на отчетността при безотчетните средства, като предлага, че никой депутат не трябва да заработва повече от премиера.
Депутатът от управляващата партия „Прогресивна България“, Стефан Белчев, оспорва цифрата от 10 000 евро, като я счита за преувеличена. Според него, депутатските заплати трябва да се регулират и не трябва да се увеличават в бъдеще без допълнителни разисквания.
Кратките коментари и наблюдения подчертават сложността на проблема с депутатските възнаграждения и необходимостта от реформи в политическата система, за да се осигури прозрачност и отчетност за обществото.