До 17 октомври 2023 година трябва да бъде сформиран нов и законен състав на Висшия съдебен съвет (ВСС), съобщи министърът на правосъдието по време на втория ден от дебатите относно промените в съдебния закон. Законопроектът премина през второ четене с широка подкрепа от депутатите, като мнозинството от текстовете не срещнаха гласове „против“ или „въздържали се“. Според приетите промени, изборът на новите членове на ВСС трябва да се осъществи в рамките на три месеца след влизането на закона в сила.

Една от ключовите промени, предвидени в новия закон, е, че изборът на професионалната квота ще бъде осъществяван по окръжни райони. Тази промяна получи одобрението и на магистратската общност. Димитър Петров от парламентарната група на ПБ посочи, че изборът по окръжни райони ще позволи на повече магистрати да участва в гласуването, което е от съществено значение за представителността в системата.

Председателят на правната комисия Янка Тянкова от ПБ посочи, че първоначално е била на мнение, че гласуването по апелативни райони ще осигури най-голяма безпристрастност. След като е чула мнението на професионалната общност, обаче, е променила своята позиция. Според нея, активното участие на магистратите в гласуването е ключово за справедливостта на изборите. Идеята за гласуване по апелативни райони първоначално е била предложена от формациите „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.

Друга важна промяна гласи, че Пленумът на ВСС вече ще гласува за и.ф. председатели на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), както и за и.ф. главен прокурор, вместо досегашната практика, при която това бе водено от колегиите. Според Надежда Йорданова от ДБ, по този начин временно назначените ръководители на двете върховни съдилища можели да бъдат избирани без гласовете на съдии, избрани пряко от свои колеги.

Необходимо е да се отбележи, че професионалната квота ще бъде избирана само на хартия, тъй като в момента няма надеждна електронна система, която да позволи провеждането на подобни избори ефективно и прозрачно.

Според Петър Петров от „Възраждане“, крайният срок – 17 октомври, беше определен наскоро и съществува риск от саботаж на процеса. В същото време парламентът не разполага с граници за свои действия. Както е известно, за членовете на ВСС и Инспектората се изискват 160 гласа, което е проблематика, която депутатите трябва да обсъдят в детайли.

Стою Стоев от парламентарната група на ПП вдигна въпрос за статута на следствието и посочи, че без значителен дебат в комисията са приети текстове, които променят неговия статус. Той запита защо се предлагат повече правомощия на главния прокурор относно следствието. Депутатите също така гласуваха за изменения, с които директорът на Националната следствена служба вече няма да бъде заместник-главен прокурор, като това е част от опитите за реформа в правосъдната система.

С приемането на тези промени в съдебния закон, българското правосъдие влиза в нова ера, която вероятно ще доведе до значителни промени и извиква много надежди за справедливост и прозрачност в системата.