Държавният служител в България често е възприеман като стереотипен образ — намусен, нехранимайко, свързан с корупция или „калинки“. Въпреки това, реалността на българската държавна администрация е далеч по-сложна. В един задълбочен анализ на Емилия Милчева, публикуван от „Дойче Веле“, се разглеждат кардиналните неравенства и различията в заплатите, които определят бюрократичната машина на страната.
Общо около 98,600 души работят в различни структури на изпълнителната власт в България — от министерствата до териториалните агенции. Зад общата терминология „държавен служител“ стоят множество професии, всяка с различни изисквания и умения, множество от които не зависят от политическите реалности в страната.
Дискрепанции в заплащанията
Разлики в заплатите в различни министерства постига неоправдателна величина, като се наблюдава разлика от над 1000 евро между началниците на различни отдели. Например, младши експерт в Министерството на отбраната получава основна заплата от около 1570 евро, почти равна на заплатата на старши експерт в Министерството на електронното управление, който получава 1590 евро.
Системата на заплащане е разнородна, като на по-високи позиции разликите в заплащането стават още по-осезаеми. Например, директор в Министерството на икономиката получава 3249 евро месечно, в сравнение с 2170 евро, получавани от колегите му във външното министерство.
Външните и вътрешни предизвикателства
На дъното на заплатите застава Министерството на външните работи. Професионалните дипломати, изправени пред задължението да владеят два езика и преминат строги конкурси, често получават заплати значително под стандартите на други министерства, въпреки високите изисквания и отговорности на работата.
Друг проблем, свързан с диспропорциите, е комбинирането на работа и пенсия, особено в сектор „Сигурност“. Според статистики, хиляди служители в Министерството на вътрешните работи (МВР) продължават да получават и заплата, и пенсия, което създава допълнителни напрежения и неравенства в сектора.
Към какво се стремим?
Секретариатите и министерствата в България не само, че нямат единна политика за оценка на служителите, но и нерядко предизвикват обществено недоволство. Проблемът с оценката на труда и заплащането на държавните служители е особено належащ. Научните изследвания показват, че категорията на държавния служител е недостатъчно привлекателна за младите хора.
По-основният въпрос за обществото не е толкова колко струва цялата администрация, а дали тя предоставя услуги и решения, ефективни и адекватни на нуждите на гражданите. Така, вместо да се стремим само към по-добри заплати, обществените нагласи трябва да насочват усилията към изграждането на по-ефективен, прозрачен и отговорен управленски механизъм.