На 4 юни, актьорът Васил Михайлов, считан за жива театрална легенда, отново стъпи на сцената, за да изиграе дон Жуан в спектакъла „Завещанието на целомъдрения женкар“. Събитието, белязано от бурни аплодисменти, отбеляза 21-во изпълнение на важната роля за 88-годишния артист, свързан с Театъра на армията почти половин век.
– Г-н Михайлов, 4 юни беше ден на емоции и възможен финал за вас на театралната сцена. Как се чувствате гледайки залата, изпълнена с публика?
– Няма такова нещо като „последно представление“! Някой, вероятно, е решил, че това е последната ми роля. Аз не съм взимал такова решение и не съм обсъждал въпроса. Радвам се, че възстановихме представлението, което не беше премахвано от репертоара. Всичко зависи от нуждите на театъра. Въпреки възрастта ми, все още имам желание и любопитство към действието на сцената.
На актьора никога не му е стигнало да играе, докато е жив. Осъзнавам, че съм променен от годините и не мога да достигна предишното си ниво. Преди години, играл съм по два-три спектакъла на месец, а сега, мечтая отново да се покажа. 4 юни се оказа празник, организиран от колегите и ръководството на театъра, за което съм благодарен. То беше не само предизвикателство, но и радост.
– През 50-те години на сцената на Военния театър, кои спомени остават най-силни за вас?
– Спомените са много, защото играя още от студентските си години. Леон Даниел бе решаваща фигура в моята кариера, когато ме покани относно театъра. Първите ми роли в този театър остават незабравими. След това, дори преминах през множество творчески предизвикателства.
– Ваша емблематична роля остава Петко Войвода. Имате ли любима роля освен нея?
– Като актьор не избирам ролите си, те ме избират. В „Театър 199“ играх с различни партньори, но с времето, физическите ограничения наложиха някои прегради. Вече на тези години е срамота да се опитваш да изиграеш нещо, което не отговаря на реалността.
– Какво е мнението ви за текущото правителство на Румен Радев и какви надежди имате за страната ни?
– Вярата в доброто никога не трябва да напуска човек. Политиката остава деликатна тема за мен, тъй като се отказах от активното участие след времето ми в Великото народно събрание.
– Как оценявате настоящата икономическа ситуация за българските пенсионери?
– Не мога да се оплаквам, тъй като дългият ми стаж ми носи прилична пенсия. Също така, продължавам да работя на половин щат в Театъра на армията, което ми помага да запазя достойнството си.
– И накрая, как е здравето ви?
– Горе-долу е, току-що завърших гимнастика, дори бях в процес на подготовка за ново представление!
